Старчево е сред онези села на територията на страната, които в началото на двадесети век попадат под силното и трайно влияние на елинизма. Именно тук гръцката патриаршия пуска дълбоки корени и успява да убеди голяма част от местното население да върви по стъпките на гръцкото учение. Неслучайно когато се открива първото училище, то е гръцко и в него има двама гърци за преподаватели, отговарящи за обучението на 25 ученика. Български чети нееднократно успяват да извършат нападение над селото и да принудят властта да им предаде учителите. Знае се например, че през 1904-та четата на един войвода с името Дончо прави точно това, но след последвалата намеса на османската власт не се стига до по-сериозен и траен конфликт. А в учебната 1896-97-ма година функциите на преподавател са в ръцете на гърка Гайлос Лазару. Фотини Пападимитриу пък е преподавател в продължение на цели дванадесет години – от 1901-ва до 1913-та. Тя е активно подпомагана от своята майка Евдокия, владееща български език.
Николаос Гусиос също поема ролята на учител в Старчево през 1908-ма година непосредствено след извършването на така наречената Младотурска революция. Четири години по-късно се стига до избухването на Първата балканска война, по време на която родната армия успява да наложи контрол и поне временно да намали разпространението на гръцкото влияние. През 1913-та обаче Междусъюзническата война се оказва пагубен конфликт за страната ни и точно тогава, възползвайки се от слабостта, в селото влизат гръцки части на войската. Букурещкия мирен договор е подписан и съгласно неговите указания на този етап населеното място остава в пределите на страната. Гъркоманите обаче отказваг да живеят в България и се изнасят към Гърция, като голяма част от тях са извозени до там с кораби. За тях се грижат лично гръцките власти, които ги насочват към Катерини и онези негови участъци, където преобладават блатистите зони. По време на пътуването в морето излиза силна и мощна буря, а впоследствие на новото си местообитание хората се оказват масово повалени от малария. Това ги принуждава отново да тръгнат на път и се ориентират в посока север. Част от хората заживяват в село Ветрен.
То се намира точно под Беласица и срещу Петрич, а малка част от хората отново се завръща в Старчево. В Нео Патрици, както е днешното име на Ветрен, именно старчевци са преобладаваща част от населението. Следва един период от дванадесет години, който обхваща 1913-25-та година. По негово време от Сярско и някои други краища в селото се заселват бежанци и техните семейства. Сред по0-популярните забележителности задължително трябва да се отбележат местностите Кожух и Рупите, а втората е мястото на петричката пророчица Баба Ванга. Традиционният събор на селото се прави в деня, в който православната църква отбелязва празника на Свети Мина. Той се пада на 11-ти ноември, а тогава е и храмовият празник на местната църква. Родените известни личности тук не са много, но един от тях е Костадин Паскалев. По време на управлението на Симеон 2-ри Паскалев е вицепремиер, а в продължение на два мандата е кмет на Благоевград от листите на БСП.
